Младите хора до 29 години имат най-високи нива на тъга, тревога, страх и паника, сочат данните от изследване на проф. Соня Карабельова, д-р Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата "Обща, експериментална, развитийна и здравна психология" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски, съобщиха за БТА от екипа.
Изследването, публикувано на http://phls.uni-sofia.bg/article/3016), е проведено в периода 18-22 март през онлайн социалните мрежи, между и пет и десет дни след обявяването на извънредното положение в България, сред 1504 участници.
Данните показват, че младежите са и най-гневни, а търсенето на емоционална подкрепа е най-ниско в тази възрастова група.
Най-често използваният източник на информация са официалните изявления на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - 72,9 на сто от анкетираните отговарят така. Социалните мрежи са на второ място - 56,3 процента, а на трето - научни издания и публикации - 51,5 на сто.
Мъжете реагират по-гневно на ситуацията от жените, като в същото време използват по-често иронията и чувството на хумор. Жените преживяват по-силно емоции като страх и тревога и акцентират върху споделянето и търсенето на емоционална подкрепа в онлайн общуването.
Според данните хората над 49 години са с най-високи нива на възприет контрол и най-ниска степен на възприемана заплаха от ситуацията. В същото време те са и тези, които най-много търсят подкрепа онлайн.
Хората с по-високо образование изпитват по-голям дискомфорт от ограниченията в социалния живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната ситуация.
Семейните също в по-малка степен възприемат положението като заплашително и имат усещането за по-голям личен контрол.
Най-често споделяните очаквания за последствията от ситуацията са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб -73,2 на сто, последици в политически и управленски аспект - 71,5 процента, но и да се променят ценностите на хората - 68,3 на сто, хората да започнат да обръщат повече внимание на начина си на живот и на здравето си - по 65,8 на сто и да настъпят сериозни промени в човешките взаимоотношения - 62,8 процента.
Като общ извод психолозите изтъкват, че независимо от извънредния характер на ситуацията участвалите в изследването не я преживяват като силно стресираща.
Съпоставими с тези резултати са и данните от независимо експресно проучване на доц. Маргарита Бакрачева, проведено от 8 до 10 март сред 391 доброволно включили се участници, тоест след първия обявен в България случай на заболял от коронавирус. Резултатите показват, че непотвърдените твърдения не се радват на особена популярност.
Около половината от анкетираните са склонни да намерят връзка между вируса и икономически интереси на фармацевтични компании, а в по-малка степен заболяването се свързва с различни конспиративни теории. По-голямата част не вярват, че чесънът лекува коронавируса или че 5G мрежата има нещо общо с разпространението му.
Повечето от участниците в този период споделят мнение, че темата се преекспонира от медиите и това води до повишаване на страховете. В същото време голяма част - около 40 процента смятат, че държавата взема адекватни мерки. Хората обвързват два основни проблема - от една страна здравето, но от друга страна и финансовото оцеляване.
Картината за влиянието на ситуацията с коронавируса се допълва и от друго проучване на доц. Маргарита Бакрачева за реакциите на хората преди и след обявяването на извънредното положение, което показва, че страховете логично постепенно се повишават. Изследването е направено между 8 и 30 март в две направления - едното е анализ на споделеното във Facebook съдържание на 531 души на възраст от 30 до 70 години,а другото е анкета сред 103 младежи между 21 и 25 години.
В началото фокусът на хората в социалната мрежа е бил коронавирусът, като по-нататък заболяването и извънредното положение са продължили да бъдат водещ обект на дискусии, но са започнали да се появяват и други теми.
Полярните мнения и нападките са били основно заради спазване и неспазване на мерките срещу разпространението на вируса. Отчита се повишаване на доверието в мерките, които правителството взема още след първите случаи, регистрирани в България.
Анкетираните младежи споделят основно страха от смъртта, от загуба на любим човек, за личното здраве, от финансови проблеми, от непознатото, коментира за БТА доц. Бакрачева.
Плашат ги и липсата на контрол над ситуацията, усещането за несигурност и безнадеждност, изпитват и гняв. Те смятат също, че психозата може да се окаже не по-малък бич от самата болест. Основните фактори, които според младите хора могат да помогнат в тази ситуация, са медиите да поднасят и добри новини и да се ограничи негативната информация. В личен план младежите отбелязват като "противоотрова" постоянната ангажираност, включване в дейности в помощ на другите и обобщават, че "сега е време да свършим всичко, което отлагаме".
Обявяването на извънредното положение в България като че ли засегна в най-голяма степен стереотипите на поведение и качеството на живот на по-младите и активни членове на обществото, коментират за БТА от екипа на проф. Соня Карабельова. За тази възрастова група като цяло е типичен активният и действен начин на живот, както и социалното общуване с широк кръг от хора. В консуматорското общество един от основните модели на поведение е моделът на търсено и очаквано удовлетворяване на потребностите "тук и сега", без отлагане. Сегашната ситуация изведнъж блокира установения стандарт и изпреварващо изправи младите хора пред невъзможността да бъдат активни, да постигат непосредствено удовлетворение на желанията и потребностите си, което неминуемо провокира недоволство, гняв, разочарование, смятат от екипа.
Преживяването на негативни емоции се засилва и от неяснотата за това колко дълго ще продължи това положение. В началната фаза на развитие на кризата за младите хора тя е изненадваща, не е очаквана и вероятно те не са подготвени. От друга страна, негативните чувства с висок енергиен заряд имат ресурса да задвижат иновативни идеи и творчески процеси за реализирането им в критична ситуация, отбелязват психолозите.
По-възрастното поколение, макар да не е подготвено също за това развитие, все пак има опит от справянето с предишни кризи, има и повече критичност в осмислянето на събитията и борбеност за преодоляване на трудностите. С развитието на ситуацията със сигурност ще има динамика в преживяванията и на двете групи, прогнозират от екипа на проф. Карабельова.
Доц. Бакрачева е категорична, че след пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма как да не се промени след преживяването на усещане, че не можеш да планираш и управляваш живота си, как всичко може да рухне за миг, като в същото време не можеш да избягаш, защото всичко е глобално.
В същото време съществуват вътрешният импулс да бъдеш автономен и външният натиск животът да продължи. Фокусът ни ще се премести в търсенето на смисъл не само в големите планове и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и начина на общуване с другите, всеки ще потърси индивидуален смисъл в несигурността и неопределеността, смята тя.
В тази посока е и основният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в ситуации на криза хуманността и съпричастността излизат на преден план. Необходимостта от промяна в ценностите на хората, от сериозни промени във взаимоотношенията, от обръщане на по-голямо внимание на здравето, начина на живот и опазването на околната среда, започват да се осъзнават в по-голяма степен. Това е важно от гледна точка на бъдещите действия на хората не само у нас, но и в глобален мащаб, защото се отнася за цялото човечество, отбелязват психолозите.

Китайски конкурент на Tesla при хуманоидните роботи търси глобално разширяване
Италия и Украйна ще си сътрудничат в отбраната и производството на дронове
Собственикът на Zara се превърна в най-големия имотен магнат в света
Владимир Путин се ядоса на преувеличените прогнози, скрили криза в руската икономика
Ще се оскъпи ли производството на домашните ни електроуреди?
Европейските борси затвориха на червено под натиска на спада в луксозния сектор
"Лудогорец" се препъна в Кърджали, "Левски" е с 10 точки преднина
Три зодии с нов шанс в живота след 15 април
Ормузкият проток: Енергийната примка около глобалната икономика
Нов огромен провал на хегемона: Арда шокира Лудогорец. Левски докосва титлата
Алвеша е доволен след победата на „Тича“: Видях това, което искам
Илиан Илиев: Извинявам се на феновете за представянето
Легендарният Глушков сдава властта в родния баскетбол
Вили Вуцов изригна: Ако съм треньор на Левски и не бия този ЦСКА, трябва да се самоубия
Компания съди Меси и Аржентина
Дневен хороскоп за 16 април, четвъртък
Как всяка зодия реагира на критика
Поверия за Томина неделя (Великден на мъртвите)
Новолуние в Овен на 17 април – заявяваме себе си
5 навика за хормонално здраве след 40
Поверия за Летен Петковден
Застреляха футболен съдия по време на мач
Ден на отворените врати се проведоха във варненска градина (СНИМКИ)
Тайни на предпазния колан, за които малцина знаят
Студенти по право преминаха практическо обучение в Административен съд - Варна
Георги Глушков се оттегля от ръководството Българската федерация по баскетбол
Разгромна загуба за Черно море на "Тича"
Учени предупреждават: Космическото пиратство е бъдеща реалност, не научна фантастика
Ярка комета ще се приближи до Земята в края на април: Кога ще може да се наблюдава
Физици откриха начин за възстановяване на изгубени квантови данни
От дълбините на Космоса до лекарския кабинет: Какво предстои за екипажа на „Артемида II“
Гробищата се оказват място, което опазва биоразнообразието
Кометата 3I/ATLAS е изхвърляла вода, равняваща се на 70 басейна дневно